logo
  Сподели с приятел!
 
 

Митът за вампирите и граф Дракула

Легенди за същества, пиещи кръв и излизащи от гроба, за да нападат живите, откриваме дори в култури, датиращи от времето на древен Египет.
Вампирите, описани във фолклора, като безсмъртни същества, живеещи от кръвта на невинните, могат да бъдат прогонени от кръст и убити само от слънчева светлина или кол, забит в сърцето им.
През последното столетие романа на Брам Стокър "Дракула" създаде не само безброй имитации, но и общество от последователи, пиещи кръвта на себеподобните.

Граф Дракула

граф ДракулаИзмисленият граф Дракула е заемал почетно място сред призраците и таласъмите. Очите му са червени, зъбите - остри. Силата му е призрачна, дъхът му - вонящ. Може да се материализира от мъгла или лунен лъч, но може да бъде прогонен от обикновен кръст.
За да поддържа безсмъртният си живот той трябва да пие кръвта на невинни жертви. Кое прави Дракула, полу-човек, полу-чудовище, толкова неустоим? Не е ли той отражение на част от нас самите, която нашите огледала не отразяват? Класиката на Брам Стокър от 1987г, е преведена на много езици и век след първото й издаване, продължава да се печата. Историята черпи омайващата си сила от мита за вампирите.
Дракула се разкрива чрез страниците на дневник. Започва с премеждията на английски адвокат, Джонатан Харкър, който пътува за Трансилвания, за да се срещне с тайнствен клиент, граф Дракула. Харкър трябва да завърши покупката на имение в Лондон от Дракула. "Трансилвания" се превежда "земя отвъд горите," но всъщност означава: "земя над облаците." Непозната страна, от която никой пътник не се е завръщал.
Непосещавано от никой място. Непознато мястор място, където всичко е възможно, включително присъствието на фантоми, вампири, върколаци и други подобни.
Джонатан пристига в замъка Дракула и се среща с домакина си, графа. Веднага разбира, че има нещо странно в Дракула. Харкър записва в дневника си: "Не помръдна, за да ме посрещне, а стоя като статуя със застинала за поздрав ръка. Но щом пристъпих прага, той се спусна с протегната ръка и стисна моята с такава сила, че потреперих. Ефекта бе подсилен и от факта, че ръката му беше студена, като на мъртвец".
Брам Стокър добре е проучил историята си. Описанието на първата среща с Дракула е взаимствано от древен трансилвански фолклор. Според легендата вампирите не могат да нападнат жертва, освен ако тя доброволно не покани злото. Щом вече злото е в нея, то надделява. Такъв вид зло, за които викторианският адвокат не подозира. Джонатан Харкър става жертва на невежеството си. Ако Харкър е бил запознат с местния фолклор сигурно е щял да постъпи другояче. Вероятно е щял да прогони вампира. Щом Харкър разбира за заплахата, осъзнава, че е станал затворник в замъка на граф Дракула. Бои се, че може да загине там, когато изведнъж се среща с невестите на Дракула.
"Изкусителността й бе едновременно привлекателна и отблъскваща. Тя изпъна врата си и облиза устни като животно. Луната освети влажните, алени устни и червеният език, облизващ белите, остри зъби. Главата й се спускаше по тялото ми. Затворих очи, примрял от възбуда и зачаках ...".
Дракула пристига, за да прекрати тази среща. Прогонвайки жените, изричайки онова, което от викторианска гледна точка трябва да е изглеждало поразително с хомо-еротичният си тон. Дракула изкрещява: "Този мъж е мой!". Най-мощното оръжие на Дракула е сексуалността му. Брам Стокър е заложил на сексуалния мотив, на вземането и даването на сила по време на сексуален акт. Изградил е забележителна история около това, с елементи на ужас,болка и страдание.
Този мотив е разкрит по-късно при срещата на Дракула, който вече е в Лондон и годеницата на Харкър, Мина. Появявайки се до леглото й, Дракула притиска зъби около гърлото на Мина. Пробива кожата й, и пие от кръвта й. След това я принуждава да извърши акт, който я обвързва с вампира завинаги. По нейни думи:
"С дългите си остри нокти преряза вена в гърдите си. Когато кръвта започна да шурти, той взе ръката ми в неговата, а с другата си ръка ме хвана за врата и притисна главата ми в раната.Трябваше или да се задуша или да преглътна. Господи! Господи! Какво направих?".
Дракула е започнал процес, който ще превърне Мина във вампир, принуждавайки я да пие от свръх-естествената му кръв. Метафорчино Дракула и Мина са сторили нещо, за което във викторианско време не се говори.
Сексът не е единствената причина за популярността на Дракула. Митът за вампирите докосва нещо дълбоко скрито в хората. Защо злото, силата, сексуалността и смъртта са направили романа "Дракула" класика?
Легендата е безсмъртна, защото докато съществуват хора, те ще жадуват за безсмъртие и вечна младост. Дракула, вампира, отразява, тъмната страна на съзнанието ни. Половината от съзнананието ни е в мрак и не знаем какво се крие там. Сега започваме да я разбираме и анализираме. Табутата падат. Дръвзваме да попитаме. "Какво сме ние?"и "Защо сме такива?"
В контраст на отвъдния живот, обещаван от много религии, вампиризма обещава физическо безсмъртие тук и сега. Знанието, че вампирите ще живеят вечно се превръща в мания. Това е израз на желанието им да живеят вечно, бледо подобие на вампир. Романа на Брам Стокър разказва се за властелина на злото и отричането от душата. Ако поканите злото в себе си само временно всичко ще е наред. След това последствията ще се стоварят върху вас. По този начин се проявява злото и в личният ни живот.
Трансилвания е област от днешна Румъния, пресечена от Карпатите, е толкова мистериозна и днес, колкото е била и през 1890г, когато Брам Стокър е правил проучване за романа си, "Дракула". Всичко прочетено в романа и видяно по филмите, чесъна, кръста е автентичен фолклор от Трансилвания. Тук е иронията. Хората мислят, че историята е продукт на въображението на Брам Стокър, но не, той не си е измислил нищо.
граф ДракулаТрансилвания дълго се е смятала за кръстопът на всяко известно суеверие по света. Също така е дом и на един от най-жестоките владетели от 15 век,
Влад III Цепеш Дракула
, който се бил, за да попречи на Турската империя да навлезе в християнска Европа. Той е модела за прочутия вампир на Стокър. Влад Цепеш Дракула е роден в Трансилвания през 1431г. На румънски Дракула означава "сина на Дракона", или "сина на дявола".
Когато бащата на Влад става владетел на княжество Валакия, южна Трансилвания намиращо се на север от турската империя, Влад първо живял в двореца, но по-късно, като част от мирен договор, той и брат му са изпратени да живеят при султана в Турция.
Влад започнал да изучава турската култура. Особенно се заинтересовал от техниката на набождане, при която кол се прекарва през човешкото тяло и после се забива в земята. Този метод на измъчване е сходен с разпъването на кръст. Жертвата умира бавно от загуба на кръв. Колът се забива така, че да не засегне жизненоважни ограни. Идеята е жертвата да бъде жива, докато виси на кола.
Влад Дракула и по-малкият му брат, Раду,са освободени от султана, след като румънски благородници убиват баща им и по-големия им брат. Влад се качва на престола през 1456г. Бързо намира приложение на уроците научени в Турция, получавайки позорното прозвището, Влад Наколник. През първите години отмъщава на онези, участвали в убийството на баща му и брат му.
На един Великден, вероятно през 1459г, той кани всички благородници на пир. Обгражда мястото с войници. И след като са нахранени и напоени, той набожда на кол децата, жените и възрастните хора. Задоволен от отмъщението, Влад насочва вниманието си към Турците.
За да се предпрази от нахлуване във Валакия, Влад и войниците му правят набези в турска територия, убивайки и изгаряйки всичко до което се докоснат. Изпепелената земя е унищожила реколтата и подслоните. В миналото армиите са пътували без провизии и е трябвало да се хранят от района в който са. Но ако няма храна е почти невъзможно, една армия да нахлуе.
Дракула знае, че не е спрял султана, а само го е забавил. Подготвяйки се за завръщането на султана, Дракула започва да набучва на кол турските си затворници в немислими количества. Създал е гора от набучени. Нужни са били месеци и помоща на много хора. Дракула обичал да вечеря сред набодените гниещи тела на жертвите, някои висящи от седмици.
Султана ги видял и казал: "Какво можеш да сториш срещу човек, извършил такива ужасни дела?"
Обърнал войските си и тръгнал към дома. В известен смисъл Влад бил победител. Казал на благородниците си: "Да последваме султана. Той бяга. Да го довършим!" Но благородниците застанали зад брат му, Раду. Дракула загубил короната си и бих хвърлен в затвора. Но дори там не се отказал от навиците си. Не можел да набучва хора, затова хващал мишки и плъхове и измъчвал и набучвал тях. Години по-късно Влад за кратко си връща трона на Валакия, докато не намира края си в битка с турците.
Каква е връзката меджу Дракула от румънската история и свърх-естествения вампир от романа на Стокър?
Бил ли е историческият Дракула толкова зъл, колкото графа на Стокър?
Две школи в румънската историография описват Влад Дракула. Едната твърди, че независимо от причините, той не трябвало да набучва толкова много хора. Другата твърди, че всичко сторено е политически мотивирано, че има причина за неговата свирепа жестокост.
Психопат или аморален прагматик? Методите на Дракула били ужасяващи. Избивал собствените си хора,
обикновенни селяни, живеещи по границата и опожарявал земята. За да може като пристигнат турците, да не намерят храна.
Подобно на измисленото си копие, Влад бил обсебен не само от силата, но и от кръвта. Според някои летописи, дори обичал да я пие. Вземал бокали пълни с кръвта на жертвите, топял залъци хляб и ги изяждал.
Влад Наколник живее и след смъртта си. Стотици години се мислело, че мощите му са в манастир северно от Букурещ. Но през 1931г, когато гробницата му била изкопана се оказало, че е празна.
Толкова могъщо е опиянението по историята на Дракула, че някои хора твърдят, че общуват с духа на воина от 15 век.
Силата, магнетизма и свободата, които символизират вампирите струват скъпо.
Дракула е алтернатива, която не смеем да приемем. Но е и алтернатива за отвъдния живот, предлаган от религиите. Човечеството от векове е пленено от тези същества на нощта. Вампирите ни пленяват, защото ни отвеждат до най-плашещите части от нас самите, до места, останали ... необяснени.